Дъглас Макгрегър, бивш съветник на Тръмп: Украйна е обречена
Автор Дъглас Абът Макгрегър, zavtra.ru
Дъглас Абът Макгрегър, е някогашен консултант на министъра на защитата в администрацията на Тръмп, пенсиониран полковник от армията на Съединени американски щати, старши помощник в The American Conservative, за обстановката в Украйна.
Най-лошото в тази история е, че украинците са единствено инструмент за Съединени американски щати, които желаят освен Украйна, само че и другите европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който стартира в Европа, е наша работа, а не съветска. Руснаците знаят за това. Русия въобще не е желала подобен излаз, тя не е имала такива планове.
Единственият действителен интерес за нас в актуалната обстановка е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим спокойно решение. За страдание, не съм сигурен, че това е в наша власт. Вашингтон се управлява от тайфа заговорници, които са фанатично отдадени на концепцията да унищожат Русия. Веднъж бях поканен в предаването на един от водещите на " Фокс Нюз " Стюарт Варни. Явно по простъпка. Със сигурност някой му е споделил: „ Поканете Макгрегър, той е твърдоглав боен „ ботуш “, няма да ви разочарова! “ Според разбирането на редакторите, несъмнено, трябваше да извикам: „ Ще победим руснаците “, „ Трябва да помогнем на Украйна да завоюва тази война “ и така нататък А аз ги смаях, като споделих, че Зеленски не е воин, а протеже на олигарсите и палячо, излязъл от нищото, който даже не е приказвал украински преди да стане президент. Стюарт Варни, несъмнено, незабавно „ смотолеви “ тематиката и огромните електронни медии към този момент не ме поканиха, тъй като не им би трябвало човек, който обществено споделя, че американците на процедура не чуват истината. Те получават единствено това, което идва от група обществени инженери с великодушната поддръжка на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации.
Несъмнено мнозина в Америка доста се учудиха, когато чуха, че генералът от армията на Съединени американски щати Марк Мили, ръководител на Обединения комитет на шеф щабовете, т.е. най-високият боен чин в нашата страна е податлив за дипломатическо разрешаване на спора сред Украйна и Русия. Предлагам да помислим върху някои от аргументите за това извънредно в доста връзки изказване.
Генерал Мили е прочут като човек, който в никакъв случай не работи, без да е планувал всичко отсега нататък и освен това с полза за себе си. Да си спомним даже единствено неговите получили необятна популярност „ приключвания “ на информация от съвещанията при Тръмп, въпреки че тогава тяхната меродавност да провокира въпроси. Но работата дори не е там, а в това, че в този момент Мили в действителност продължава да прави същото, само че с по-голям обсег, от страниците на " Ню Йорк Таймс ". За него в този момент беше значимо да съобщи гръмогласно, че украинците са създали всичко, което е било по силите им, и че в този момент се обрисува доста сполучлив миг за договаряния.
Байдън и Съливан отхвърлиха предлагането му. Интересно е да се замислим над това по какъв начин се оказа допустима тази постъпка на генерала в днешна Америка. Странно, че един от висшите носители на секрети в страната стана прекомерно приказлив и популяризира сведения, представляващи държавна загадка, включително и персоналните му диалози с настоящия президент на Америка станаха общоизвестни. Това е същото, в случай че през Втората международна война адмиралът от флота Лейхи, генералът от армията Маршал и началникът на военноморските интервенции Кинг бяха почнали да вършат наляво и надясно обществени изказвания за частните си диалози с Рузвелт. Те в никакъв случай не си разрешиха това, та дори и след неговата гибел. Генерал, който „ пуска “ такава информация, във всяко едно отношение би трябвало да бъде уволнен, защото не е работа на генерала да си „ чати “. Неговата работа е да дава нужните препоръки на управлението на страната.
Смятам, че в тази обстановка това, което се случи, се дължи на обстоятелството, че военачалник Мили е изплашен. Той има дребен директен военен опит (това е известно), само че схваща суровата логичност на обстоятелствата.
А те са следните:
на Съединени американски щати им липсват освен муниции, гориво, аварийни елементи, а и жива мощ, с цел да подхващат сериозна борба с Русия.
Не доста от дълго време военачалник Петреъс, някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, който сходно на Мили в този момент е ангажиран със личния си имидж, приказва за митична многонационална група военни специфични елементи, нещо като „ коалиция на благосклонност “. Тя съгласно него, е трябвало да включва към 90 000 военнослужещи от Съединени американски щати, Полша, Румъния и от още други страни. Той мечтаеше да заведе тази група в Западна Украйна за сякаш „ спокойно разведряване “. Но военачалник Мили не е глупак, той е наясно, че сходна стъпка няма да докара до никакво спокойно разведряване, защото Русия даде доста ясно да се разбере, че ще преглежда всяка сходна интервенция като предлог за удар. И военачалник Мили също знае тъжната истина, че украинците харчат 7000 снаряда дневно. Наскоро НАТО закупи стохилядна партида от 155-мм снаряди от южнокорейците за потребностите на Украйна, само че това е неприятна договорка. Това е задоволително на въоръжените сили на Украйна единствено за 14 дни артилерийски обстрел. Но руснаците могат умерено да си разрешат да похарчат същата сума за пет дни... Ясният извод от това е, че Съединени американски щати не са в позиция да провокират Русия.
А Мили знае и нещо друго:
руснаците трансформират радикално метода си към войната.
В началото на спецоперацията си те навлязоха в Украйна с доста скромни сили - нагледно казано, с една вързана ръка на гърба, а от август минаха в защита, което тревожи НАТО, защото става явно, че от този момент руснаците непрестанно укрепват отбранителните си позиции, натрупват средства и сили за бъдещото си общо нахлуване. Това изяснява маневрите на руснаците, при които моментна териториална загуба се компенсира с облага във времето. Консолидирането на позициите на съветската войска, минимизирането на нейните загуби в жива мощ принуждава Националния батальон, Весеушниците и наемниците да се разтеглят в тъничък пласт по линията на прикосновение. Мили разбра това и се тормози, че би трябвало да приказва с хора от американския хайлайф, които са глухи за действителността. Той не желае да пристигна по-късно при президента и да каже: „ Г-н президент, всички наши стандартни войски, изпратени в Украйна са под опасност от цялостно заличаване. Единствения метод да се измъкнем е да стартираме договаряния с руснаците или да се подготвим за нуклеарна замяна “. Но никой не желае нуклеарна война. И това (невъзможността за потребление на нуклеарно оръжие по време на руско-украинския конфликт) беше централна тематика на договарянията сред Си Дзинпин и Байдън.
На този декор концепцията, за която мечтае Петреъс, наподобява привлекателна единствено за хора, които не са военни. Достатъчно е да си напомним провокативната забележка на държавния секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт към армейския военачалник Колин Пауъл: за какво не използваме всички благоприятни условия на нашата „ превъзходна войска “? Пауъл се изрази добре, като сподели, че военна мощ би трябвало да се употребява единствено „ в краен случай “. За страдание, американските неоконсерватори глобалисти не престават да считат другите страни за „ живи играчки “, които могат да бъдат манипулирани, сплашени и завладени. Но казусът е, че в случай че Съединените щати не могат да схванат, че Русия и Китай не могат да бъдат сплашени от тях, тогава те ще претърпят колосално проваляне. Генерал Мили го видя. Но дрогираните Блинкен, Съливан и Байдън не схващат това.
От 24 февруари 2022 година медиите в Съединени американски щати не вършат нищо друго, с изключение на да „ помпат “ увереността на жителите, че „ Украйна ще победи “.
Е по какъв начин, можете да ги попитате, девет месеца по-късно, завоюва ли Украйна?! Украйна загуби четири района (макар към момента непълни като територия, само че това е единствено досега), стотици хиляди хора, голямо количество военна техника и по-голямата си част от енергийната инфраструктура. Грубо казано, на Украйна ѝ остана в запас единствено един финален клип. Официален Киев към този момент не е в положение да показва нищо на руснаците. Трябва да изчака последния пагубен удар от Русия. Ето за какво Мили сподели за представителите на украинската страна, че те дадоха от себе си всичко, което американците изискват от тях, и по тази причина е време за договаряния. Но този човек не беше чут от Държавния департамент и затова от Киев. Всичко е заглушено от нормалната мантра: „ Трябва да смажем руснаците “! Продължителният идиотизъм на обстановката докара до такава степен, че даже CNN съобщи, че американските военни „ приканват за дипломация по-настойчиво от самите американски дипломати “. Канадският публицист Арън Мате ми подсети този откъс не толкоз от дълго време. Да, тъкмо по този начин!
Ние лъгахме американския народ най-малко три десетилетия, че нашата войска е най-хубавата в света,
че никой няма да смее да ни провокира. И „ пропиляха “ по-голямата част от силите си след 1991 година, годината на успеха в Студената война. Това, което имаме през днешния ден, е бледа сянка на тогавашното великолепие. Вече нямаме монопол върху технологиите, които биха ни донесли триумф, изключително в региона на високоточното ориентиране. Този блъф продължава: нашите генерали се кичат с ордени като коледни елхи, продължавайки да споделят, че американците към момента са военни герои, които могат да вършат каквото си желаят. Но ние не можем! Затова военачалник Мили, осъзнавайки заплахата и неяснотата на обстановката, взема решение да постави завършек на това. Лично аз не виждам никакво предпочитание у НАТО да афишира готовност и да води война против Русия. Може би поляците и румънците желаят да влязат в тази месомелачка? Но те няма да бъдат питани, решаващата дума към момента е наша: Ние, Съединените щати, сме гръбнака на Северноатлантическия алианс. И тук можем да създадем някои междинни заключения.
Всъщност в този момент, когато се откриха впечатляващи пропуски в противовъздушната защита на НАТО (руски ракети и безпилотни удари, безумни украински „ дарове “ и т.н.), има все по-малко „ козове “ в ръцете ни.
Временното оттегляне на Русия в посока Харков беше обезщетено с ефикасни удари.
Украинската страна загуби от 30% до 40% от настъпващите сили. А това са 30 000 бойци, чувствителни загуби, сами разбирате. Ситуацията се разви малко по друго в хода на решението да напусне Херсон. Но същността беше същата. Маневрата с предислокация на повече от 30 000 съветски военнослужещи и 5000 единици техника е подхваната за избавяне живота на личния състав, който може да бъде изолиран при положение, че бъде взривен язовира на Каховската Водноелектрическа централа. Руснаците не можеха да позволен наводняване и гибелта на хора, макар че, несъмнено, знаеха, че могат да запазят този град. Но беше взето решение за целесъобразността от изтеглянето на военните и цивилните на левия бряг на Днепър. Херсон ще бъде високомерен още веднъж, когато руснаците се приготвят за общо нахлуване. Руснаците като цяло са надарени с изострен териториален нюх, имат мощно развита пространствена, тактическа и стратегическа вътрешен глас. През цялата си вековна история те биха напуснали някои земи единствено при положение, че имат надълбоко готови проекти за възмездие. И постоянно резултатът е бил явен и доста заплашителен за врага.
Спомнете си Наполеон! Руснаците използваха такава тактичност във войните с половците, татаро-монголите и германците. Така в действителност работи и в този момент съветската войска. Вижте, в този момент руснаците изравняват фронтовата линия, а доставките на всичко належащо по тази причина стават в точния момент. Но украинците имат проблем след проблем. Първо, изчерпват се личните (а не „ вносните “) кадри; второ, следва срив на зареждането с гориво, което ще засегне най-вече бронираните транспортни средства; трето, казусът с евакуацията на ранените е решен неприятно, голям брой ранени умират, без да дочакат помощ. Изпратихме им стотина бронетранспортьора М-113 на друга „ възраст “. Повечето от тях се употребяват точно за превозване на ранени. Тук би трябвало да се каже, че в това отношение
Украйна въобще не ни припомня за Виетнам, където хеликоптерите можеха да кацат свободно.
Русия има интегрирана система за Противовъздушна отбрана, тъй че украинските Военновъздушни сили са неефективни. И ние не можем да си позволим да използваме нашите американски Военновъздушни сили, има ли смисъл да загубим такова количество авиация, освен това мигновено? И за равнището на подготовка на нашите водачи има доста да се желае, тук имаме проблем и това беше отразено напълно публично в американските медии не толкоз от дълго време. Следователно нашите генерали гледат на обстановката в по-голямата си част реалистично. Не лучайно по този начин си „ почиват “ против маниакалните проекти за експанзия. Разбира се, не можете да погледнете в главата на всеки: може да има секрети персонални диалози и палитрата от настроения е може би най-пъстра, само че виждам, че Мили не харесва всичко това. Той ясно осъзна, че Пентагонът може да бъде замесен в най-нежелания сюжет и се опита да убеди президента. Мили не остана удовлетворен от отговора му и очевидно по тази причина реши да смъкна камъка от сърцето си и да „ излее “ огромна част от тази история в медиите. Споделяне на отговорността...
Може би скоро ще получим по-ясна визия какъв брой плачевни са нашите работи и това ще има отрезвяващ резултат.
В последна сметка американските данъкоплатци би трябвало да знаят, че нашите сили не са в най-хубаво положение. И това е макар обстоятелството, че в този момент имаме повече генерали и адмирали, в сравнение с във всеки различен интервал от историята на Съединените щати. Това въобще не е смешно. Дори бих го нарекъл с думата „ позор “. В това отношение за нас е индикатор за задънена улица и турската среща на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс с ръководителя на службата за външно разузнаване Наришкин по тематиките за понижаване на ескалацията и неизползване на нуклеарно оръжие. Мисля, че Бърнс можеше да бъде инструктиран да не разисква прекратяването на огъня в Украйна при никакви условия. Защото в Съединени американски щати „ твърдо “ взеха решение, че Украйна печели. А тогава за какво имаме потребност от помирение? Бърнс, несъмнено, можеше по някакъв метод да инициира разговор по тази тематика, само че доколко имаше право да го води? Ето това е въпросът... За да се доближим до отговора, дано си напомним първичните, доста елементарни претенции на Русия към Украйна. Последната е длъжна да съблюдава неутралитет (извънблоков), т.е. не може да бъде член на НАТО и не би трябвало да разполага на своя територия силите на Северноатлантическия алианс; ДНР и ЛНР, както и републиките, които се отделиха от Украйна, трябваше да получат статут на автономност, защото там живеят руснаци. Крим би трябвало да бъде приет за законна част от съветската територия, той и принадлежи от 18-ти век; Руснаците в Украйна би трябвало да имат всички права. Ето, в действителност това е всичко! Ако американците показват това на Украйна като нещо недопустимо, то договарянията с Русия нямат никакъв смисъл! В медиите в Съединени американски щати Русия изцяло се заблуждава за ударите си по обекти на украинската енергийна инфраструктура. Но съветските военни работят безусловно разумно, защото трансформатори и електропроводи зареждат украинските военни уреди с ток. Руснаците нямат за цел съответно да повреждат цивилни цели, само че
има обилни доказателства, че артилерийските установки HIMARS непрекъснато се употребяват от украинците за удари по цивилни в Донецк и други градове.
Но за осведомителния мейнстрийм на Америка Украйна е безгрешно демократично величие, а Русия е мрачно властническо зло. Истината обаче не може да я скриеш, тя пробива на места и не свидетелства в интерес на Украйна. Ще би трябвало да запомним това.
Както мнозина евентуално знаят, аз бях шеф на съюзническия действен център по време на акцията в Косово. За седмица и половина превзехме всички военни летища и казарми. И освен. По-нататък към този момент нямаше нищо за заличаване от военните уреди. Но в Югославия имаше 23 моста, които можеха да бъдат употребявани от югославската войска. И тогава атакувахме всички тези 23 моста. Разбира се нашата въздушна акция в Югославия отиде прекомерно надалеч, само че руснаците в актуалната специфична интервенция не стигнаха доста надалеч. Смятам обаче, че когато стартира общото нахлуване, тогава ще бъде унищожено всичко, което ще съставлява военна опозиция против Русия в Украйна. Въпреки това
правя оценка дейностите на руснаците като по-предпазливи и етични при избор на цели от нашите дейности в Югославия в края на 90-те години.
Руските удари по уреди за електроснабдяване и водоснабдяване, хранилища за гориво са нужни с цел да понижат равнището на качествата на съперника. И няма да има какво да им възразим за правотата им, в случай че смачкат всичко, което способства за убийството на съветски бойци и цивилни. Най-лошото в тази история е, че украинците са единствено инструмент за Съединени американски щати, които желаят освен Украйна, само че и другите европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който стартира в Европа, е наша работа, а не съветска. Руснаците знаят за това. Русия въобще не е желала подобен излаз, тя не е имала такива планове. Спомнете си началото на Специалната интервенция в Украйна. Тя беше оповестена за лимитирана, тясно ориентирана за бързо реализиране на съответни цели. Но към момента не е допустимо да бъдат реализирани изцяло, защото никой не си е представял, че ние, американците и пленените европейци, ще изпратим военна помощ на стойност десетки милиарди долари и евро, ще организираме изпращането на наемници от Съединени американски щати, Англия, Полша и още доста някогашни и настоящи военни, облечени в цивилни облекла, механически инструктори на HIMARS, щабни офицери на НАТО, специфични служби и така нататък Разбира се не знам цялостния мащаб на присъединяване на американците в украинските събития, само че съм сигурен, че руснаците имат намерение да поправят неверните си калкулации, което значи, че ще работят по-твърдо, с цел да увенчаят, за жалост, проточилия се спор с победа. Сигурен съм, че моят съотечественик военачалник Мили също е наясно с това.
В Съединени американски щати от време на време се чуват гласове, че стопанинът на Белия дом би могъл бързо да приключи тази военна борба, в случай че се притесняваше от възходящия брой жертви. При настоящия държавен кабинет обаче това не е спънка. Признавам, че на мен самият до неотдавна ми беше мъчно да си показва, че някой американски президент ще ни въвлече в спор против Русия в Източна Европа.
Единственият действителен интерес за нас в актуалната обстановка е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим спокойно решение.
За страдание, не съм сигурен, че това е в наша власт. Мироопазваща задача от външни медиатори най-вероятно е невъзможна. Вярата на Путин в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а и в самата Организация на обединените нации като цяло е доста дребна, в което той е прав, като се има поради мощния напън на Съединени американски щати върху доста страни благодарение на доларовата система. Работата е там, че
Вашингтон се управлява от тайфа заговорници, които са фанатично отдадени на концепцията да унищожат Русия
като цяло и нейното настоящо държавно управление в частност с всички вероятни средства. Според мен, започвайки специфичната интервенция, съветското управление подцени степента на властта на Вашингтон над Киев и неговото военно командване. Това е безспорен, цялостен надзор! Ако президентът на Съединени американски щати изиска от Зеленски да отиде на мирни договаряния, той ще млъкне и ще се подчини. Има съмнение, че президентът на Украйна е заобиколен от радикални нацисти, които могат да го отстранят от поста във всеки един миг, в случай че тръгне към мирни договаряния. Това не мога нито да го отрека, нито да го потвърдя. Но в случай че му пукаше за Украйна, щеше да направи нещо дейно, щеше да рискува, да избяга от външния надзор, с цел да избави живота на хората. Но нищо сходно не виждаме.
Между другото, Вашингтон и Лондон работят във връзка с Украйна като сиамски близнаци.
Нека си спомним към този момент отдавнашното посещаване на Борис Джонсън в Киев, когато на Зеленски беше декларирано ултимативно, че Западът не приема продължаването на договарянията сред Украйна и Русия. Всъщност Джонсън му подреди да продължи войната. И Зеленски се подчини. Естествено, това беше невероятно без предварителни съвещания с Белия дом. Англия (след САЩ) е най-ревностният последовател на войната с Русия. Британците освен, че употребяват секрети специфични елементи, само че работят и намерено: дават свои инструктори и експерти на Украйна, образоват хиляди украински бойци на територията на Полша, в личната си страна и в други страни членки на НАТО.
Съветвам ви да не си вършиме илюзии за възстановяване на обстановката по отношение на резултатите от междинните избори в Съединени американски щати. Факт е, че в един стеснен елитарен кръг тече развой на непрестанно самообогатяване. Един тип кръгова нон-стоп гаранция. На тези процеси мъчно можеш да устоиш, в случай че живееш в конвенционален „ град на хълма “.
Конгресът, несъмнено, няма да откаже да финансира Украйна, защото прекалено много „ оръжейници “ към този момент са вложили в това начинание.
Те промиваха дълго време мозъците на елементарните американци, че това е ужасно за стопанската система на Съединени американски щати. Веднъж бях поканен в предаването на един от водещите на " Фокс Нюз " Стюарт Варни. Явно по простъпка. Със сигурност някой му е споделил: „ Поканете Макгрегър, той е твърдоглав боен „ ботуш “, няма да ви разочарова! “ Според разбирането на редакторите, несъмнено, трябваше да извикам: „ Ще победим руснаците “, „ Трябва да помогнем на Украйна да завоюва тази война “ и така нататък А аз ги смаях, като споделих, че Зеленски не е воин, а протеже на олигарсите и палячо, излязъл от нищото, който даже не е приказвал украински преди да стане президент. Стюарт Варни, несъмнено, незабавно „ смотолеви “ тематиката и огромните електронни медии към този момент не ме поканиха, тъй като не им би трябвало човек, който обществено споделя, че американците на процедура не чуват истината. Те получават единствено това, което идва от група обществени инженери с великодушната поддръжка на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации. Всички тези Бил Гейтс и други най-богати хора в Америка вземат участие в развиването на пропагандата, която им харесва. Но това не е в полза на елементарните американци. Ако сте на улицата в Сиатъл или, да вземем за пример Канзас Сити и желаете да убедите мъже на военна възраст да влязат във война против руснаците в полза на НАТО и Америка, не мисля, че ще съумеете да убедите доста от тях. Ще ви попитат: Какво е това НАТО? А къде е Украйна?
Далеч съм от мисълта да иронизирам американците.
Имаме огромна красива страна сред два океана. Това е един тип великански остров със лична неповторима просвета. Би бил земен парадайс, в случай че спрем да разпалваме войни по света. Бихме могли да работим почтено и да печелим доста пари, като търгуваме с всички, вместо изборно да унищожаваме народите. Нямам огромни очаквания за бърза смяна. Но в средносрочен проект нашата стопанска система ще се срине и новият финансов колапс ще бъде непостижим с рецесиите от 70-те години и края на нулевите, тъй като в този момент ние, Съединените щати, сами подтикваме тази рецесия. Може би, когато сме изцяло притиснати, когато стане доста зле за елементарните хора, те ще стартират да недоволстват все по-силно и най-сетне ще бъдат чути. Що се отнася до горещата в медиите тематика за нуклеарната опасност, бих споделил, че по всяка възможност ние, човечеството, сме на границата на 20% от евентуален нуклеарен спор. Невъзможно е да се изключи изцяло тази опция, само че уверенията на Байдън, изразени в диалога му със Си Дзинпин, ненапълно ме успокоиха. Той изцяло се съгласи, че в никакъв случай не би трябвало да се употребяват нуклеарни оръжия.
Сигурен съм, че Русия не желае да употребява нуклеарно оръжие в хода на своята специфична интервенция.
Да се мисли по тази причина е просто неуместно. Все едно американците да го употребяват някъде наоколо, в Северно Мексико, да вземем за пример. Следователно всички приказки, че руснаците се канят да употребяват нуклеарно оръжие, са явна провокация и безотговорна реторика. Основните средства на Русия, които по време на нейната специфична интервенция се разкриват пред целия свят и благодарение на които тя ще реализира задачите си, са високоточните крилати ракети и мощната артилерия. Надявам се, че няма да се стигне до рисков нуклеарен сюжет, изпълнен със гибелта на милиони хора.
Превод за " Гласове " Никола Стефанов
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Дъглас Абът Макгрегър, е някогашен консултант на министъра на защитата в администрацията на Тръмп, пенсиониран полковник от армията на Съединени американски щати, старши помощник в The American Conservative, за обстановката в Украйна.
Най-лошото в тази история е, че украинците са единствено инструмент за Съединени американски щати, които желаят освен Украйна, само че и другите европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който стартира в Европа, е наша работа, а не съветска. Руснаците знаят за това. Русия въобще не е желала подобен излаз, тя не е имала такива планове.
Единственият действителен интерес за нас в актуалната обстановка е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим спокойно решение. За страдание, не съм сигурен, че това е в наша власт. Вашингтон се управлява от тайфа заговорници, които са фанатично отдадени на концепцията да унищожат Русия. Веднъж бях поканен в предаването на един от водещите на " Фокс Нюз " Стюарт Варни. Явно по простъпка. Със сигурност някой му е споделил: „ Поканете Макгрегър, той е твърдоглав боен „ ботуш “, няма да ви разочарова! “ Според разбирането на редакторите, несъмнено, трябваше да извикам: „ Ще победим руснаците “, „ Трябва да помогнем на Украйна да завоюва тази война “ и така нататък А аз ги смаях, като споделих, че Зеленски не е воин, а протеже на олигарсите и палячо, излязъл от нищото, който даже не е приказвал украински преди да стане президент. Стюарт Варни, несъмнено, незабавно „ смотолеви “ тематиката и огромните електронни медии към този момент не ме поканиха, тъй като не им би трябвало човек, който обществено споделя, че американците на процедура не чуват истината. Те получават единствено това, което идва от група обществени инженери с великодушната поддръжка на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации.
Несъмнено мнозина в Америка доста се учудиха, когато чуха, че генералът от армията на Съединени американски щати Марк Мили, ръководител на Обединения комитет на шеф щабовете, т.е. най-високият боен чин в нашата страна е податлив за дипломатическо разрешаване на спора сред Украйна и Русия. Предлагам да помислим върху някои от аргументите за това извънредно в доста връзки изказване.
Генерал Мили е прочут като човек, който в никакъв случай не работи, без да е планувал всичко отсега нататък и освен това с полза за себе си. Да си спомним даже единствено неговите получили необятна популярност „ приключвания “ на информация от съвещанията при Тръмп, въпреки че тогава тяхната меродавност да провокира въпроси. Но работата дори не е там, а в това, че в този момент Мили в действителност продължава да прави същото, само че с по-голям обсег, от страниците на " Ню Йорк Таймс ". За него в този момент беше значимо да съобщи гръмогласно, че украинците са създали всичко, което е било по силите им, и че в този момент се обрисува доста сполучлив миг за договаряния.
Байдън и Съливан отхвърлиха предлагането му. Интересно е да се замислим над това по какъв начин се оказа допустима тази постъпка на генерала в днешна Америка. Странно, че един от висшите носители на секрети в страната стана прекомерно приказлив и популяризира сведения, представляващи държавна загадка, включително и персоналните му диалози с настоящия президент на Америка станаха общоизвестни. Това е същото, в случай че през Втората международна война адмиралът от флота Лейхи, генералът от армията Маршал и началникът на военноморските интервенции Кинг бяха почнали да вършат наляво и надясно обществени изказвания за частните си диалози с Рузвелт. Те в никакъв случай не си разрешиха това, та дори и след неговата гибел. Генерал, който „ пуска “ такава информация, във всяко едно отношение би трябвало да бъде уволнен, защото не е работа на генерала да си „ чати “. Неговата работа е да дава нужните препоръки на управлението на страната.
Смятам, че в тази обстановка това, което се случи, се дължи на обстоятелството, че военачалник Мили е изплашен. Той има дребен директен военен опит (това е известно), само че схваща суровата логичност на обстоятелствата.
А те са следните:
на Съединени американски щати им липсват освен муниции, гориво, аварийни елементи, а и жива мощ, с цел да подхващат сериозна борба с Русия.
Не доста от дълго време военачалник Петреъс, някогашен шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, който сходно на Мили в този момент е ангажиран със личния си имидж, приказва за митична многонационална група военни специфични елементи, нещо като „ коалиция на благосклонност “. Тя съгласно него, е трябвало да включва към 90 000 военнослужещи от Съединени американски щати, Полша, Румъния и от още други страни. Той мечтаеше да заведе тази група в Западна Украйна за сякаш „ спокойно разведряване “. Но военачалник Мили не е глупак, той е наясно, че сходна стъпка няма да докара до никакво спокойно разведряване, защото Русия даде доста ясно да се разбере, че ще преглежда всяка сходна интервенция като предлог за удар. И военачалник Мили също знае тъжната истина, че украинците харчат 7000 снаряда дневно. Наскоро НАТО закупи стохилядна партида от 155-мм снаряди от южнокорейците за потребностите на Украйна, само че това е неприятна договорка. Това е задоволително на въоръжените сили на Украйна единствено за 14 дни артилерийски обстрел. Но руснаците могат умерено да си разрешат да похарчат същата сума за пет дни... Ясният извод от това е, че Съединени американски щати не са в позиция да провокират Русия.
А Мили знае и нещо друго:
руснаците трансформират радикално метода си към войната.
В началото на спецоперацията си те навлязоха в Украйна с доста скромни сили - нагледно казано, с една вързана ръка на гърба, а от август минаха в защита, което тревожи НАТО, защото става явно, че от този момент руснаците непрестанно укрепват отбранителните си позиции, натрупват средства и сили за бъдещото си общо нахлуване. Това изяснява маневрите на руснаците, при които моментна териториална загуба се компенсира с облага във времето. Консолидирането на позициите на съветската войска, минимизирането на нейните загуби в жива мощ принуждава Националния батальон, Весеушниците и наемниците да се разтеглят в тъничък пласт по линията на прикосновение. Мили разбра това и се тормози, че би трябвало да приказва с хора от американския хайлайф, които са глухи за действителността. Той не желае да пристигна по-късно при президента и да каже: „ Г-н президент, всички наши стандартни войски, изпратени в Украйна са под опасност от цялостно заличаване. Единствения метод да се измъкнем е да стартираме договаряния с руснаците или да се подготвим за нуклеарна замяна “. Но никой не желае нуклеарна война. И това (невъзможността за потребление на нуклеарно оръжие по време на руско-украинския конфликт) беше централна тематика на договарянията сред Си Дзинпин и Байдън.
На този декор концепцията, за която мечтае Петреъс, наподобява привлекателна единствено за хора, които не са военни. Достатъчно е да си напомним провокативната забележка на държавния секретар на Съединени американски щати Мадлин Олбрайт към армейския военачалник Колин Пауъл: за какво не използваме всички благоприятни условия на нашата „ превъзходна войска “? Пауъл се изрази добре, като сподели, че военна мощ би трябвало да се употребява единствено „ в краен случай “. За страдание, американските неоконсерватори глобалисти не престават да считат другите страни за „ живи играчки “, които могат да бъдат манипулирани, сплашени и завладени. Но казусът е, че в случай че Съединените щати не могат да схванат, че Русия и Китай не могат да бъдат сплашени от тях, тогава те ще претърпят колосално проваляне. Генерал Мили го видя. Но дрогираните Блинкен, Съливан и Байдън не схващат това.
От 24 февруари 2022 година медиите в Съединени американски щати не вършат нищо друго, с изключение на да „ помпат “ увереността на жителите, че „ Украйна ще победи “.
Е по какъв начин, можете да ги попитате, девет месеца по-късно, завоюва ли Украйна?! Украйна загуби четири района (макар към момента непълни като територия, само че това е единствено досега), стотици хиляди хора, голямо количество военна техника и по-голямата си част от енергийната инфраструктура. Грубо казано, на Украйна ѝ остана в запас единствено един финален клип. Официален Киев към този момент не е в положение да показва нищо на руснаците. Трябва да изчака последния пагубен удар от Русия. Ето за какво Мили сподели за представителите на украинската страна, че те дадоха от себе си всичко, което американците изискват от тях, и по тази причина е време за договаряния. Но този човек не беше чут от Държавния департамент и затова от Киев. Всичко е заглушено от нормалната мантра: „ Трябва да смажем руснаците “! Продължителният идиотизъм на обстановката докара до такава степен, че даже CNN съобщи, че американските военни „ приканват за дипломация по-настойчиво от самите американски дипломати “. Канадският публицист Арън Мате ми подсети този откъс не толкоз от дълго време. Да, тъкмо по този начин!
Ние лъгахме американския народ най-малко три десетилетия, че нашата войска е най-хубавата в света,
че никой няма да смее да ни провокира. И „ пропиляха “ по-голямата част от силите си след 1991 година, годината на успеха в Студената война. Това, което имаме през днешния ден, е бледа сянка на тогавашното великолепие. Вече нямаме монопол върху технологиите, които биха ни донесли триумф, изключително в региона на високоточното ориентиране. Този блъф продължава: нашите генерали се кичат с ордени като коледни елхи, продължавайки да споделят, че американците към момента са военни герои, които могат да вършат каквото си желаят. Но ние не можем! Затова военачалник Мили, осъзнавайки заплахата и неяснотата на обстановката, взема решение да постави завършек на това. Лично аз не виждам никакво предпочитание у НАТО да афишира готовност и да води война против Русия. Може би поляците и румънците желаят да влязат в тази месомелачка? Но те няма да бъдат питани, решаващата дума към момента е наша: Ние, Съединените щати, сме гръбнака на Северноатлантическия алианс. И тук можем да създадем някои междинни заключения.
Всъщност в този момент, когато се откриха впечатляващи пропуски в противовъздушната защита на НАТО (руски ракети и безпилотни удари, безумни украински „ дарове “ и т.н.), има все по-малко „ козове “ в ръцете ни.
Временното оттегляне на Русия в посока Харков беше обезщетено с ефикасни удари.
Украинската страна загуби от 30% до 40% от настъпващите сили. А това са 30 000 бойци, чувствителни загуби, сами разбирате. Ситуацията се разви малко по друго в хода на решението да напусне Херсон. Но същността беше същата. Маневрата с предислокация на повече от 30 000 съветски военнослужещи и 5000 единици техника е подхваната за избавяне живота на личния състав, който може да бъде изолиран при положение, че бъде взривен язовира на Каховската Водноелектрическа централа. Руснаците не можеха да позволен наводняване и гибелта на хора, макар че, несъмнено, знаеха, че могат да запазят този град. Но беше взето решение за целесъобразността от изтеглянето на военните и цивилните на левия бряг на Днепър. Херсон ще бъде високомерен още веднъж, когато руснаците се приготвят за общо нахлуване. Руснаците като цяло са надарени с изострен териториален нюх, имат мощно развита пространствена, тактическа и стратегическа вътрешен глас. През цялата си вековна история те биха напуснали някои земи единствено при положение, че имат надълбоко готови проекти за възмездие. И постоянно резултатът е бил явен и доста заплашителен за врага.
Спомнете си Наполеон! Руснаците използваха такава тактичност във войните с половците, татаро-монголите и германците. Така в действителност работи и в този момент съветската войска. Вижте, в този момент руснаците изравняват фронтовата линия, а доставките на всичко належащо по тази причина стават в точния момент. Но украинците имат проблем след проблем. Първо, изчерпват се личните (а не „ вносните “) кадри; второ, следва срив на зареждането с гориво, което ще засегне най-вече бронираните транспортни средства; трето, казусът с евакуацията на ранените е решен неприятно, голям брой ранени умират, без да дочакат помощ. Изпратихме им стотина бронетранспортьора М-113 на друга „ възраст “. Повечето от тях се употребяват точно за превозване на ранени. Тук би трябвало да се каже, че в това отношение
Украйна въобще не ни припомня за Виетнам, където хеликоптерите можеха да кацат свободно.
Русия има интегрирана система за Противовъздушна отбрана, тъй че украинските Военновъздушни сили са неефективни. И ние не можем да си позволим да използваме нашите американски Военновъздушни сили, има ли смисъл да загубим такова количество авиация, освен това мигновено? И за равнището на подготовка на нашите водачи има доста да се желае, тук имаме проблем и това беше отразено напълно публично в американските медии не толкоз от дълго време. Следователно нашите генерали гледат на обстановката в по-голямата си част реалистично. Не лучайно по този начин си „ почиват “ против маниакалните проекти за експанзия. Разбира се, не можете да погледнете в главата на всеки: може да има секрети персонални диалози и палитрата от настроения е може би най-пъстра, само че виждам, че Мили не харесва всичко това. Той ясно осъзна, че Пентагонът може да бъде замесен в най-нежелания сюжет и се опита да убеди президента. Мили не остана удовлетворен от отговора му и очевидно по тази причина реши да смъкна камъка от сърцето си и да „ излее “ огромна част от тази история в медиите. Споделяне на отговорността...
Може би скоро ще получим по-ясна визия какъв брой плачевни са нашите работи и това ще има отрезвяващ резултат.
В последна сметка американските данъкоплатци би трябвало да знаят, че нашите сили не са в най-хубаво положение. И това е макар обстоятелството, че в този момент имаме повече генерали и адмирали, в сравнение с във всеки различен интервал от историята на Съединените щати. Това въобще не е смешно. Дори бих го нарекъл с думата „ позор “. В това отношение за нас е индикатор за задънена улица и турската среща на шефа на Централно разузнавателно управление на САЩ Бърнс с ръководителя на службата за външно разузнаване Наришкин по тематиките за понижаване на ескалацията и неизползване на нуклеарно оръжие. Мисля, че Бърнс можеше да бъде инструктиран да не разисква прекратяването на огъня в Украйна при никакви условия. Защото в Съединени американски щати „ твърдо “ взеха решение, че Украйна печели. А тогава за какво имаме потребност от помирение? Бърнс, несъмнено, можеше по някакъв метод да инициира разговор по тази тематика, само че доколко имаше право да го води? Ето това е въпросът... За да се доближим до отговора, дано си напомним първичните, доста елементарни претенции на Русия към Украйна. Последната е длъжна да съблюдава неутралитет (извънблоков), т.е. не може да бъде член на НАТО и не би трябвало да разполага на своя територия силите на Северноатлантическия алианс; ДНР и ЛНР, както и републиките, които се отделиха от Украйна, трябваше да получат статут на автономност, защото там живеят руснаци. Крим би трябвало да бъде приет за законна част от съветската територия, той и принадлежи от 18-ти век; Руснаците в Украйна би трябвало да имат всички права. Ето, в действителност това е всичко! Ако американците показват това на Украйна като нещо недопустимо, то договарянията с Русия нямат никакъв смисъл! В медиите в Съединени американски щати Русия изцяло се заблуждава за ударите си по обекти на украинската енергийна инфраструктура. Но съветските военни работят безусловно разумно, защото трансформатори и електропроводи зареждат украинските военни уреди с ток. Руснаците нямат за цел съответно да повреждат цивилни цели, само че
има обилни доказателства, че артилерийските установки HIMARS непрекъснато се употребяват от украинците за удари по цивилни в Донецк и други градове.
Но за осведомителния мейнстрийм на Америка Украйна е безгрешно демократично величие, а Русия е мрачно властническо зло. Истината обаче не може да я скриеш, тя пробива на места и не свидетелства в интерес на Украйна. Ще би трябвало да запомним това.
Както мнозина евентуално знаят, аз бях шеф на съюзническия действен център по време на акцията в Косово. За седмица и половина превзехме всички военни летища и казарми. И освен. По-нататък към този момент нямаше нищо за заличаване от военните уреди. Но в Югославия имаше 23 моста, които можеха да бъдат употребявани от югославската войска. И тогава атакувахме всички тези 23 моста. Разбира се нашата въздушна акция в Югославия отиде прекомерно надалеч, само че руснаците в актуалната специфична интервенция не стигнаха доста надалеч. Смятам обаче, че когато стартира общото нахлуване, тогава ще бъде унищожено всичко, което ще съставлява военна опозиция против Русия в Украйна. Въпреки това
правя оценка дейностите на руснаците като по-предпазливи и етични при избор на цели от нашите дейности в Югославия в края на 90-те години.
Руските удари по уреди за електроснабдяване и водоснабдяване, хранилища за гориво са нужни с цел да понижат равнището на качествата на съперника. И няма да има какво да им възразим за правотата им, в случай че смачкат всичко, което способства за убийството на съветски бойци и цивилни. Най-лошото в тази история е, че украинците са единствено инструмент за Съединени американски щати, които желаят освен Украйна, само че и другите европейски страни да замръзнат тази зима. Особено германците. Студът, който стартира в Европа, е наша работа, а не съветска. Руснаците знаят за това. Русия въобще не е желала подобен излаз, тя не е имала такива планове. Спомнете си началото на Специалната интервенция в Украйна. Тя беше оповестена за лимитирана, тясно ориентирана за бързо реализиране на съответни цели. Но към момента не е допустимо да бъдат реализирани изцяло, защото никой не си е представял, че ние, американците и пленените европейци, ще изпратим военна помощ на стойност десетки милиарди долари и евро, ще организираме изпращането на наемници от Съединени американски щати, Англия, Полша и още доста някогашни и настоящи военни, облечени в цивилни облекла, механически инструктори на HIMARS, щабни офицери на НАТО, специфични служби и така нататък Разбира се не знам цялостния мащаб на присъединяване на американците в украинските събития, само че съм сигурен, че руснаците имат намерение да поправят неверните си калкулации, което значи, че ще работят по-твърдо, с цел да увенчаят, за жалост, проточилия се спор с победа. Сигурен съм, че моят съотечественик военачалник Мили също е наясно с това.
В Съединени американски щати от време на време се чуват гласове, че стопанинът на Белия дом би могъл бързо да приключи тази военна борба, в случай че се притесняваше от възходящия брой жертви. При настоящия държавен кабинет обаче това не е спънка. Признавам, че на мен самият до неотдавна ми беше мъчно да си показва, че някой американски президент ще ни въвлече в спор против Русия в Източна Европа.
Единственият действителен интерес за нас в актуалната обстановка е да спрем да угаждаме на Украйна и да намерим спокойно решение.
За страдание, не съм сигурен, че това е в наша власт. Мироопазваща задача от външни медиатори най-вероятно е невъзможна. Вярата на Путин в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, а и в самата Организация на обединените нации като цяло е доста дребна, в което той е прав, като се има поради мощния напън на Съединени американски щати върху доста страни благодарение на доларовата система. Работата е там, че
Вашингтон се управлява от тайфа заговорници, които са фанатично отдадени на концепцията да унищожат Русия
като цяло и нейното настоящо държавно управление в частност с всички вероятни средства. Според мен, започвайки специфичната интервенция, съветското управление подцени степента на властта на Вашингтон над Киев и неговото военно командване. Това е безспорен, цялостен надзор! Ако президентът на Съединени американски щати изиска от Зеленски да отиде на мирни договаряния, той ще млъкне и ще се подчини. Има съмнение, че президентът на Украйна е заобиколен от радикални нацисти, които могат да го отстранят от поста във всеки един миг, в случай че тръгне към мирни договаряния. Това не мога нито да го отрека, нито да го потвърдя. Но в случай че му пукаше за Украйна, щеше да направи нещо дейно, щеше да рискува, да избяга от външния надзор, с цел да избави живота на хората. Но нищо сходно не виждаме.
Между другото, Вашингтон и Лондон работят във връзка с Украйна като сиамски близнаци.
Нека си спомним към този момент отдавнашното посещаване на Борис Джонсън в Киев, когато на Зеленски беше декларирано ултимативно, че Западът не приема продължаването на договарянията сред Украйна и Русия. Всъщност Джонсън му подреди да продължи войната. И Зеленски се подчини. Естествено, това беше невероятно без предварителни съвещания с Белия дом. Англия (след САЩ) е най-ревностният последовател на войната с Русия. Британците освен, че употребяват секрети специфични елементи, само че работят и намерено: дават свои инструктори и експерти на Украйна, образоват хиляди украински бойци на територията на Полша, в личната си страна и в други страни членки на НАТО.
Съветвам ви да не си вършиме илюзии за възстановяване на обстановката по отношение на резултатите от междинните избори в Съединени американски щати. Факт е, че в един стеснен елитарен кръг тече развой на непрестанно самообогатяване. Един тип кръгова нон-стоп гаранция. На тези процеси мъчно можеш да устоиш, в случай че живееш в конвенционален „ град на хълма “.
Конгресът, несъмнено, няма да откаже да финансира Украйна, защото прекалено много „ оръжейници “ към този момент са вложили в това начинание.
Те промиваха дълго време мозъците на елементарните американци, че това е ужасно за стопанската система на Съединени американски щати. Веднъж бях поканен в предаването на един от водещите на " Фокс Нюз " Стюарт Варни. Явно по простъпка. Със сигурност някой му е споделил: „ Поканете Макгрегър, той е твърдоглав боен „ ботуш “, няма да ви разочарова! “ Според разбирането на редакторите, несъмнено, трябваше да извикам: „ Ще победим руснаците “, „ Трябва да помогнем на Украйна да завоюва тази война “ и така нататък А аз ги смаях, като споделих, че Зеленски не е воин, а протеже на олигарсите и палячо, излязъл от нищото, който даже не е приказвал украински преди да стане президент. Стюарт Варни, несъмнено, незабавно „ смотолеви “ тематиката и огромните електронни медии към този момент не ме поканиха, тъй като не им би трябвало човек, който обществено споделя, че американците на процедура не чуват истината. Те получават единствено това, което идва от група обществени инженери с великодушната поддръжка на Уолстрийт, Холивуд и медийните корпорации. Всички тези Бил Гейтс и други най-богати хора в Америка вземат участие в развиването на пропагандата, която им харесва. Но това не е в полза на елементарните американци. Ако сте на улицата в Сиатъл или, да вземем за пример Канзас Сити и желаете да убедите мъже на военна възраст да влязат във война против руснаците в полза на НАТО и Америка, не мисля, че ще съумеете да убедите доста от тях. Ще ви попитат: Какво е това НАТО? А къде е Украйна?
Далеч съм от мисълта да иронизирам американците.
Имаме огромна красива страна сред два океана. Това е един тип великански остров със лична неповторима просвета. Би бил земен парадайс, в случай че спрем да разпалваме войни по света. Бихме могли да работим почтено и да печелим доста пари, като търгуваме с всички, вместо изборно да унищожаваме народите. Нямам огромни очаквания за бърза смяна. Но в средносрочен проект нашата стопанска система ще се срине и новият финансов колапс ще бъде непостижим с рецесиите от 70-те години и края на нулевите, тъй като в този момент ние, Съединените щати, сами подтикваме тази рецесия. Може би, когато сме изцяло притиснати, когато стане доста зле за елементарните хора, те ще стартират да недоволстват все по-силно и най-сетне ще бъдат чути. Що се отнася до горещата в медиите тематика за нуклеарната опасност, бих споделил, че по всяка възможност ние, човечеството, сме на границата на 20% от евентуален нуклеарен спор. Невъзможно е да се изключи изцяло тази опция, само че уверенията на Байдън, изразени в диалога му със Си Дзинпин, ненапълно ме успокоиха. Той изцяло се съгласи, че в никакъв случай не би трябвало да се употребяват нуклеарни оръжия.
Сигурен съм, че Русия не желае да употребява нуклеарно оръжие в хода на своята специфична интервенция.
Да се мисли по тази причина е просто неуместно. Все едно американците да го употребяват някъде наоколо, в Северно Мексико, да вземем за пример. Следователно всички приказки, че руснаците се канят да употребяват нуклеарно оръжие, са явна провокация и безотговорна реторика. Основните средства на Русия, които по време на нейната специфична интервенция се разкриват пред целия свят и благодарение на които тя ще реализира задачите си, са високоточните крилати ракети и мощната артилерия. Надявам се, че няма да се стигне до рисков нуклеарен сюжет, изпълнен със гибелта на милиони хора.
Превод за " Гласове " Никола Стефанов
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ